Помниш ли
Категория: Препоръчани
Публикувана на Понеделник, 17 Ноември 2014 22:53
Написана от Г.А.
Посещения: 2567
Спомняш ли си първото кафе по обед,
което от чашите отпивахме смутено,
помня всеки, над чашите отправен поглед,
“Познаваме ли се?”- колко тривиално- засрамено.
Спомняш ли си онзи път- през планината- заскрежен,
а аз помня как на нас ни беше някак топло
и помня, че колкото и вятърът да беше студен,
нещо вътре гореше и топеше се на вопли.
Помниш ли, когато беше още зима,
а ние се разхождахме навън до късно през нощта,
аз помня как казваше, че винаги до мене ще те има,
и вярвах ти тогава... вярвам и сега...
Спомняш ли си, когато за пръв път ръката ми хвана,
помниш ли как с часове ме държеше така,
аз помня как зад мен целия свят тогава остана
и бяхме само ти и аз... два силуета ръка за ръка.
А първата ни целувка си спомняш, нали?
Беше тъмно... там долу, пред входната врата,
беше за секунда, обърнах се и от вълнение вървях едва,
но не бях самотна вече, макар да се прибирах пак сама.
Спомняш ли си първия поглед засечен-
очите ти, очите ми пиеха, потънали и загубени в тях,
този миг сякаш трябваше да е вечен-
не усещах нито болка, нито тъга... нито пък страх.
Помниш ли колко пъти се смеехме заедно
и колко пъти сълзите ми бършеше,
аз помня как ме прегръщаше нощем безкрайно
и как във всичко мен търсеше.
И колко много с теб имахме, си спомняй,
всеки път, когато нещо на пътя ти застава
и макар, че трошахме го на парчета хиляди пъти, знай,
че каквото и да става, обичта- обич си остава...