Огледало

Категория: Стихове
Публикувана на Неделя, 21 Юли 2013 21:00
Написана от Йорданка Радева
Посещения: 2562
Срещу мен е огледалото
с прозрачно безизразно лице.
Бяга поглед по диагонала му
и иска да говори, но не смее.
Тягост пълни него в мен,
като празна чаша, до край
препълнена с мълчание.
Няма щастливи ветрове,
поели по безпътицата на деня.
Огледалото в мълчание застива
и само две очи очакват и се взират
за нечие признание.Но не би…
Вик от истина мълчана никне
като разпиляно калдъръмче
между плочките на тротоара.
Нащърби се несвикналият ден
в края си порязан да  стаява
замлъкнали славеевите песни.
В огледалото отсреща дори
за миг не се поглежда…
А иска… да се роди надежда.


Статистика

  • Общо потребители 905
  • Гости на линия 20
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Fantastic Services

Кой е на линия

В момента има 20  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design