Птицата в мен

Категория: Стихове
Публикувана на Сряда, 30 Септември 2015 00:00
Написана от Александрина Александрова
Посещения: 767

Птицата в мен

 

Зора зазори в лято разделно,

Окъпани свежи цветя с дъх на юни;

Като надвиснали облаци мислите птици

Стремглаво отлитат на път далечен.

 

Тръгвам с компаса сърдечен

Към митичния бряг изумруден,

Като живота – с вълни разлюлени,

Замечтани по красотата.

 

Върти се колелото на времето

С копнежа за щастие и любов.

Като птиците пътуваме с искра

Свята към вечния зов свещен.

 

Нали птиците умират сами

В своите гнезда. И дърво без корен

Не дава плод, когато печеля и губя

Ей тъй – в богатство и в бедност.

 

Статистика

  • Общо потребители 716
  • Гости на линия 80
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Tayla Alvarado

Кой е на линия

В момента има 80  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design