Птицата в мен
Категория: Стихове
Публикувана на Сряда, 30 Септември 2015 00:00
Написана от Александрина Александрова
Посещения: 2048
Птицата в мен
Зора зазори в лято разделно,
Окъпани свежи цветя с дъх на юни;
Като надвиснали облаци мислите птици
Стремглаво отлитат на път далечен.
Тръгвам с компаса сърдечен
Към митичния бряг изумруден,
Като живота – с вълни разлюлени,
Замечтани по красотата.
Върти се колелото на времето
С копнежа за щастие и любов.
Като птиците пътуваме с искра
Свята към вечния зов свещен.
Нали птиците умират сами
В своите гнезда. И дърво без корен
Не дава плод, когато печеля и губя
Ей тъй – в богатство и в бедност.