Бели села
Публикувана на Неделя, 21 Юли 2013 21:00
Написана от Йорданка Радева
Посещения: 2251
Побелели села - като беловласи старци кретат,
и спят спокойно с необитаемите пусти къщи.
Провиснал покрив с улуци изтърбушени накрая
и мършавият пес, от глад изпосталял, и дремещ.
Побелели села- сега мегданът е смълчан и тъжен,
и се преоблича до безпамет в одежда бяла, лунна.
Едно момиче в каданс забавен глас изви,проплака
то - за село като старец побеляло,и лице отвръща.
Побелели села- тук и птици няма да прелитат вече,
гнезда под стрехи пусти - само пес на сянка дреме.
Тръгва по пътеките безименни истината вездесъща
за преди хубавото време сякаш преди сто години.