Умората ли все така те свежда?

Умората ли все така те свежда?
Усмихваш ли се - всичко е наред.
Но в погледа ти няма нищо нежно,
а в тебе няма нищичко от теб.

Наоколо - разбързали се хора.
И целият сезон напред лети.
Разбираш колко много си говорил,
но с вятъра споделял си мечти.

Завлича те у себе си потока
(в началото е само за ръка).
И сянката ти се превръща в облак,
а ти се трансформираш във мъгла.

Отърсваш се от думи и от мисли.
Отърсваш се от себе си дори.
Над тялото на своето двуличие
разпускаш опрощаващо коси...

А после всичко точно се подрежда
(и не е важно кой ще разбере).
Умората е - тя така те свежда.
Усмихвай се. И всичко е добре.