Ще повикам

Обичам дъждът да вали,
да измива черните ми мисли
и да забравя онова преди
потънала във сладката забрава.

Само спомена в сърцето ми гори,
само спомена след тебе ми остава,
а от него само ме боли
и спасение за мене няма.

Ще повикам вятъра на помощ
да отвее моята тъга,
да заличи стъпките след тебе
от любовта ни да няма и следа.

Не видя в очите ми сълзи,
от теб тогава аз ги скрих
за туй те моля ми прости,
че да си отидеш позволих.