Някога те имах...

Някога те имах
в къдрите палави,
в луничките летни,
в басмената рокличка.
Кътах те - беше
за мен отреден само,
с копие - четка,
в ризница - бяло платно,
с усмивка - съща палитра.
Пазех те, но прекалено
стегнато в обич
се скъса въженцето. Крехко
е всичкото щастие,
не сме ли готови да губим.