Бил си

• 

„Аз пак те търся, мила.В живота си суров.
Ела !Седни до мене. Попей ми за любов.
По залеза те търся.По ручей ням и тих.
Затуй сега ти пиша.Вземи го---моят стих.
Аз питам всеки срещнат. Аз питам всеки жив.”

  Намери ме...     Кресто Миров

Ще ме търсиш... цял живот...

Даже никак да не ти е лесен.

Ще си спомняш оная серенада

във среднощ и песните чудесни.

И да пишеш стих навярно не е лесно,

но аз изчитам ред по ред и виждам,

как търсиш ме у всяка срещната.

И мечтаеш, може би, като преди-

среща  и на свещи поредната вечеря,

пламъче играе в очите ти зелени,

дяволува там мисълта сама

и ме кани, и нарича.

Но аз съм вече друга. Само спомен.

И ти трябва свикване с това.

Телефонен звън... и вдигаш...

Но ме няма.Аз не съм... отново там.

И търсиш... в интернетно странство

някъде към мен забързан стих

си посветил. То беше някога.Четях ти.

Но вече... само някога си бил.