Моноспектакъл
Категория: Стихове
Публикувана на Понеделник, 22 Юли 2013 21:00
Написана от Йорданка Радева
Посещения: 3508
„Балсамирани късчетанежност.
От поредния скърпен кадрил.
…….
Нощем. Сам .
Рециклирани мисли.”
Пламен Парнарев
Моноспектакъл
Нощта ми е
спътницата тиха,
която ме прегръща
и аз безрезервно
нея се отдавам.
Да прочита в мене
всичките ми мисли
тя обича и да ме отпраща
към следващата страница.
Разгръща с нежни пръсти
всеки сън и стъпка в мене,
но мълчи… Не ме издава.
И не ги пилее,защото знае-
балсамирах си копнежите.
Те хванаха се здраво там…
За да не боли и стене
като прогнила стряха
всичко в мене.
За да продължа…
Надеждите ми пак отново
безкомпромисно и тъжно
неочаквано се разболяха.
Навярно ще им трябва лек.
Иначе… като щъркел ням
ще куцукат на един крак.
Защото нещо в тях не е …
Етюд забравен
от постановка на живота-
от последния му
театрално- есенен сезон,
на чиято сцена бяхме с теб.
Вече ще е спектакълът
в моноизпълнение.
В монолог със себе си.
рециклирам си надеждите
и забравям, че някога
в сърцето ми си бил.