Дъщеря на красотата
Категория: Стихове
Публикувана на Петък, 17 Юли 2015 00:00
Написана от Александрина Александрова
Посещения: 2558
Превалят годините – отлетели лета
Като ята от младостта долитат сега.
Приласкана от дъха на леандрите,
Като прелитаща птица над Адриатика –
Вдъхновена, стряскаща, падаща и възкръснала,
Кръвта ми ранима – на лозница присадена чуждоземна,
С кръста на своята Голгота си следвам съдбата.
И с благодарност към Бога молитва мълвя
Като дъщеря на красотата, скитаща по света,
На другите служа с малки неща – не голяма,
Пчела медоносна и храбра българка!
Онова правило давно зная: „Никой не е по-голям от хляба”.
А най-важното си остава. Мостът към хората,
Пътят към този до мен, който не ме предава.
2010г., Италия