ЕДНА ДУМА

ЕДНА ДУМА

Присядат до мен в студеният ден

радост и болка от спомена.

Да знаеш, че някой мисли за теб,

в ден студен като тоя, да бъде до теб,

с една дума добра, с любов подарена –

стига ми, за да съм щастлива под това небе.

С обичта на душата е леко,

като птица волна летя под слънце и луна.

С крилете на вятъра при теб ще долетя,

писмото ненаписано с моя глас ще пошепна.

Огнище ще разпали въглена стаен

и пролетта ще възкреся на часа –

песен чудновата ще звъни...

И бог не ще ни събере,

ако с  обич не ме поискаш ти!

                                                                                                                       Април 2003 г, Габрово