Случаен стих
Къде си? - Шепна тихо и отчаяно.
Разкъсвам се от мисли за раздяла,
със търсещи очи, сама, замаяна,
глава върху ръцете си подпряла.
Къде си? - Шепна тихо и отчаяно!
Случаен разказ
Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.
~ ~ ~
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал,
~ ~ ~
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал,
Препоръчваме ви
Колко рани тази нощ сама в сърцето си отворих,
колко дълбоко до болка в тях нокти забивах,
с пръсти, покрити от целувки и спомени без жал рових,
знам, с тази обич и твоето сърце с жарава бавно и жестоко убивах...
