Случаен стих
Колко само боли свободата,
изплетена с въже от самота.
И колка страшна е само тъмнината,
изпълва ме тя с болка и тъга.
Загубя ли те животът ми ще спре,
ще остана сама на света
Как ще продължа и накъде,
скита се без отговор една душа.
Ще заминеш и ще мине време скоро с друга ще ме замениш,
незнаещ колко значиш ти за мене,
че те обичам толкова дано простиш.
Сърцето ми гасне от болка сломено,
иска да върне целувките сладки,
то винаги ще помни тъжно и ранено,
колко го обичаше макар и за кратко!
Случаен разказ
Бюрото стоеше в просторната, луксозна стая .
Трите му страници бяха от червен африкански махагон, инкрустирани с фина дърворезба .
Плота и носещите колони бяха от бразилско желязно дърво .
Кантове бяха обшити с 24 каратово злато, а във фината дърворезба бяха инкрустирани
диаманти, тюркоази, смарагди, рубини .
Стоеше в стаята и не пречеше на никого .
Чиновниците се сменяха, бюрото оставаше .
Минаха години, век, два, три нищо не се променяше .
Това не беше бюрокрация, бюрокрацията е съвсем друго понятие .
Това беше само едно бюро от червен африкански махагон и бразилско желязно дърво,
облицовано с 24 каратово злато и инкрустирано със скъпоценни камъни .
Само едно бюро, нищо повече .
25 април 2
Препоръчваме ви
Мразя те....
И ти ме мразиш...
Повяхват цветята
от отровния дъх на омразата ни,
камъните се стопяват,
слънцето изгрява от запад.
Мразя те...
И ти ме мразиш...
Очите ти са мъртви кратери
на угаснали вулкани,
душата ми е камениста пустиня...
Мразя те...
И ти ме мразиш...
Шепна упокойни молитви
над мъртвата си нежност.
Късаш спомените си и ги гориш.
Това заслужавам.
Мразя те...
И ти ме мразиш...
Искам ръцете си да отрежа,
за да не те прегръщам.
Искам устните ти да онемеят
и да не ме целуват.
Мразя те...
И ти ме мразиш...
Когато ме докосваш
съскат змиите на кръвта ми ,
нажежени до червено.
Мразя
