Нови творби

Последни истории

Последни в блога

   "Един миг" - поръчайте сборника през фейсбук страницата - "Един миг"       

Случаен стих

Моята Витоша е потънала в дъжд.
Алеите
Дълбоката шума
Всяко дърво
Сякаш днешния ден е решил
Да разплаче небето заради мен...
Моята Витоша е потънала в дъжд...
Когато морския бряг е подгизнал
Когато пролетните дъждове сякаш
Никога няма да имат край...
Стъпките оставят отчетлив отпечатък
Моята Витоша....всеки стрък – в мълчание...
Всяко едно стъбло...всяко островче мъх....
/свежите листа на смокинята
лъскави от дъжда
на другия край на света../

Случаен разказ



Чувстваше се особено сама. Не самотна, а сякаш нещо липсваше.
Работеше усилено и се държеше ведро с околните. Отвреме-навреме се оглеждаше, за да види все същите угрижени лица, с очи, пълни с тъга.
Тя беше весела, смела и дори безгрижна. Поне това виждаха останалите. Но нещо липсваше.
Откакто се запозна с Него светът сякаш се промени. Стана някак неусетно. Видяха се, погледнаха се очи в очи и усетиха, че не са сами. И двамата не мислеха, че това може да е Любов. За тях беше нещо повече.
Сега Той беше далече. Но Тя усещаше, когато Той мисли за Нея.
Понякога, вървейки по улицата, усещаше лек допир по косата си. Не беше вятърът. Усмихваше се леко и питаше наум:
"Какво има?". Чуваше

Статистика

  • Общо потребители 904
  • Гости на линия 153
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Аделина Иванова

Кой е на линия

В момента има 153  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design