***

Категория: Проза
Публикувана на Неделя, 24 Февруари 2013 22:00
Написана от English Accent
Посещения: 1920

Казват, че от червеното вино пожълтявали зъбите. Пия бяло и не съм забелязал да са избеляли. Така е и с църквата. Дай им да ни втълпяват, че сме грешни само и само да хвърлим по някоя монета в кутията за дарения и да си купим от онези големи свещи по 2 лева. Излиза че чистотата на душата е привилегия на богатите. Последният път, когато ходих на църква нямах пари за свещ. Поседях, после ми стана смешно и излезох. Не помня дали бях по- пречистен или по- извисен. Знам че ми беше смешно. Разказах историята на тогавашната си приятелка. Каза че и станало много тъжно. Нейният начин да ми покаже, че съм жалък. Голяма работа, все пак си беше смешно. Сега когато мина покрай църква и си спомням за случая, спомням си и за нея и как каза, че и станало тъжно. Да не си помислите, че често влизам в църква, не по дяволите! Работата е там, че не вярвам много в бога, камо ли пък в религията и ми е неудобно да стоя в църква. Лицемерно е. Странна работа. Имам някакъв осъзнат страх от бога, а не вярвам в него. Когато си самотен е приятно обаче да стоиш в църква. Почиваш си от всичко. И после продължаваш да се товариш с глупости. Колкото можеш да носиш, докато не паднеш на колене. И все пак когато говорим за духовно извисяване предпочитам да го постигам чрез бутилката. Пия бяло вино и зъбите ми не избеляват. Мисля си за миналото, и то не избелява. После си мисля за червено- черните хора. Нали ги знаете- хора които са червено- черни. Има плам в тях, има болка, има устрем и зловеща красота. Някога бях червено- черен човек. Сега съм зелена риба по течението. Понякога се опитвам да прескоча бента и да тръгна нагоре по течението, но то е прекалено силно и се удрям, замайвам се и отново събирам сили в спокойните води или в църквата. Каква е разликата между това да си в спокойните води и да си умрял? Нямам представа. Жив се чувствам само когато се засилвам срещу бента, когато правя онзи почти самоубийствен скок и летейки, усещам как адреналина кара смразената ми рибешка кръв да се раздвижи, да запулсира и да надмогне страха в един предсмъртен екстаз. Така и като излеза от църквата. Поглеждам сивия си ден и тръгвам право срещу него, срещу несполучливата любов (ако въобще има сполучлива), срещу рибите, носени от течението, отпивам бяло вино- душевен байпас! Самоубийствен опит за живот и бяло вино. Химнът на обречените... Ако ме попитат дали душата ми избелява от бялото вино, ще им кажа че я връща към червено- черното... само за миг.

Статистика

  • Общо потребители 696
  • Гости на линия 23
  • Потребители на линия 0
  • Регистрирани днес 0
  • Нови тази седмица 0
  • Нови този месец 0
  • Най-нов потребител Денис Олегов

Кой е на линия

В момента има 21  гости и няма потребители и в сайта


Copyright © 2013 stih4e.bg | Web Design