Случаен стих
Бледа сянка преминава пред мене.
Затварям и очи и потъвам във нея-
сякаш влизам във обреден храм...
какво ще пожертвам - не зная.
Стоя пред олтара на твоите очи,
неразбираща скрито трперя:
"Давам ти всичко, ти сам избери!" -
аз ли го казах?!? Но аз не умея.
Не умея да давам от себе си нищо -
вечно сам ядна да взимам,
Какво ли ми става? Какво е различното?
Съжалявам, но аз не разбирам...
Какво направи с мене тази сянка,
кой тласна ме да вляза в този храм,
какво се случи та пред жертвеника сляпа
изправих се сърцето си да ти предам?!?
Случаен разказ
Някога искало ли ти се е да полетиш?
Да се рееш в небето... над всичката хорска простотия и невежество,
да си над всичко това? Би било приятно...
Представи си, че можеш! Представи си как се разхождаш по облаците,
отгоре са звездите а отдолу всичко, което обичаш и мразиш!
Слънцето нежно гали кожата ти, и ти шепне красиви слова, от които
кожата ти се затопля едва усезаемо...
Представи си, че можеш да отидеш където поискаш със скоростта на
светлината...
Казват, че човек се чувства най-добре там където се вписва най-добре,
там където е роден да бъде и където иска да е винаги... или нещо
такова. Добре де... как тогава усещането там горе би било толкова
приятно... (ако не те е страх от в
Препоръчваме ви
Сгуших се в него, затворих очи, носът ми опираше във врата му, главата ми беше на рамото му. Вдишах аромата му. Освободих съзнанието си и за миг си позволих да си представя, че ме обича.
