Бил си
Категория: Стихове
Публикувана на Неделя, 21 Юли 2013 21:00
Написана от Йорданка Радева
Посещения: 3257
„Аз пак те търся, мила.В живота си суров.
Ела !Седни до мене. Попей ми за любов.
По залеза те търся.По ручей ням и тих.
Затуй сега ти пиша.Вземи го---моят стих.
Аз питам всеки срещнат. Аз питам всеки жив.”
Намери ме... Кресто Миров
Ще ме търсиш... цял живот...
Даже никак да не ти е лесен.
Ще си спомняш оная серенада
във среднощ и песните чудесни.
И да пишеш стих навярно не е лесно,
но аз изчитам ред по ред и виждам,
как търсиш ме у всяка срещната.
И мечтаеш, може би, като преди-
среща и на свещи поредната вечеря,
пламъче играе в очите ти зелени,
дяволува там мисълта сама
и ме кани, и нарича.
Но аз съм вече друга. Само спомен.
И ти трябва свикване с това.
Телефонен звън... и вдигаш...
Но ме няма.Аз не съм... отново там.
И търсиш... в интернетно странство
някъде към мен забързан стих
си посветил. То беше някога.Четях ти.
Но вече... само някога си бил.
