Моят път
Категория: Стихове
Публикувана на Петък, 17 Юли 2015 00:00
Написана от Александрина Александрова
Посещения: 2672
Пътят ми нелесен, на изпитания обречен,
объркан днес е вече кръстопътят земен.
С прах звезден не е постлан,
не е посипан с уханни цветя.
Здраво ме обсебва магическият кръг.
Спасявам се с вдъхновения,
оцелявам почти невредима.
Търся любовта, обречена сама -
на приливи и отливи
извира от сърцето ми доброто,
свещица от пламъка на радостта.
С приятели добри сродявам се,
раздавам топлина -
Не се кодирам с хора зли.
Малко ли давам? Много ли трябва?
И Темида как да отсъди? - Не зная.
Всеки Божи ден изгревът свещен
със звън на щурчова цигулка – Радва ни.
Залезът тъмночервен,
с мигащи светулки – Утешава ме.
Носят ми една надежда от мечти по моя път.
